Отношенията между културите от гледна точка на Испания

На 5 юни 2008 г. организирах конференция в Лондон в резиденцията на испанския посланик в Обединеното кралство под надслов „Съществуващите отношения между културите от гледна точка на Испания“, в която участваха няколко испански служители и дипломати, които обсъдиха задълбочено съжителството между християни, мюсюлмани и евреи в нашата светска Испания.

Журналистът Самир Насиф от базирания в Лондон арабски вестник „Ал Кудс ал Араби“ написа статия за тази конференция под заглавие: „Конференция, организирана от испанското посолство в Лондон: Провокативната и едностранна политика на Съединените щати приключи и Европа трябва да заеме единни позиции, за да потвърди съжителството си с исляма“.

Можете да намерите оригиналната статия, като кликнете тук.

В този друг линк преписвам оригиналния текст на арабски език, където съм включил „кавички“ и съм поставил имената на участниците в удебелен шрифт, за да го направя по-четим.

Също така съм превел това фантастично резюме на тази конференция на останалите десет езика. Надявам се, че „Ал Кудс ал Араби“ и г-н Насиф няма да имат нищо против...

Ал-Кудс ал-Араби 

Том 20, 7/8 юни 2008 г.

Конференция, организирана от испанското посолство в Лондон: Провокативната и едностранна политика на Съединените щати приключи и Европа трябва да заеме единна позиция, за да осигури добро съжителство.

Единна позиция за осигуряване на добро съжителство с исляма

Лондон, Al Quds Al Arabi, Самир Насиф:

Испанското посолство в Лондон организира конференция на тема „Съществуващите отношения между културите от испанска гледна точка“, на която се събраха лидери и експерти по въпросите на съжителството между християни, мюсюлмани и евреи в Испания в едно светско общество, което обхваща различни тенденции.

Конференцията се проведе в резиденцията на испанския посланик в Обединеното кралство Карлос Миранда и на нея присъстваха арабски и европейски посланици, които участваха в дискусиите, презентациите и предложенията, направени там, заедно с други специалисти, и които бяха организирани от съветника на посолството Мон Гонсалес.

След като посланикът приветства участниците, Максимо Кахал, представител на министър-председателя на Испания, Хосе Луис Родригес Сапатеро, и бивш секретар на испанското министерство на външните работи, произнесе забележителна реч, в която говори за създадената през последните години група „Алианс на цивилизациите“, която Испания официално подкрепя с голям интерес, особено нейният председател и министър на външните работи, Мигел Анхел Моратинос.

Кахал изтъкна, че „едностранният свят, контролиран от Съединените щати след разпадането на Съветския съюз в началото на последното десетилетие на ХХ век, е на път да приключи, което ще сложи край на ролята на Съединените щати като единствената важна сила в света“.

Кахал смята, че „светът е на път към нов етап, в който Съединените щати вече няма да бъдат основният етичен източник на ценностите на западните общества, тъй като е необходимо да се наложи ново разбиране за международната законност, ролята на ООН, правата на човека и демокрацията. Следователно многостранният свят надделява над принципа на едностранчивостта и етичното човешко мислене е на път да сложи край на погрешните принципи, наложени от неоконсерваторите в САЩ и техните съюзници в Испания в периода 1996-2004 г., които доведоха до човешките катастрофи, сполетели света“.

Кахал отправя остра атака към екстремистките американски политици и идеолози, които се опитват да използват ООН като плацдарм за преследване на агресивните цели на САЩ в света.

Той добави, че „решението, взето от Джордж Буш-младши, Тони Блеър и бившия испански министър-председател Аснар през 2003 г. относно нахлуването в Ирак, се оказа неоснователно след бомбените атентати в Мадрид на 11 март 2004 г. В резултат на това в Испания се появи нов начин за справяне с опасностите от тероризма, както и опит за разрешаване на тежките кризи в Близкия изток, Ирак и Афганистан, и на отношенията между Запада и Изтока, които заплашват да създадат още повече тероризъм“. По тази причина Испанската социалистическа партия под ръководството на Сапатеро, по думите му, „е допринесла за промяна на общата тенденция в Испания, не само с изтеглянето на испанските войски в Ирак, но и с новия начин на действие по отношение на проблемите на арабския и мюсюлманския свят и на малцинствата, както мюсюлмански, така и от други вероизповедания, в Испания“.

Кахал подчертава, че „сигурността и мирът в света ще станат общовалидни само когато се засили ролята на ООН, международната законност, правата на човека и демокрацията и когато се сложи край на едностранчивостта при вземането на важни решения“. И че „председателят на испанското правителство смята, че съществува ясна връзка между прилагането на всички международни резолюции в Близкия изток и борбата срещу тероризма, така че не е необходимо да се прибягва до еклектика в тази област“. Сапатеро смята, както и Кахал, че „опасността от глобален тероризъм се засилва, когато демократичните държави предават принципите, на които се основават, и изоставят гаранциите, предлагани на останалите страни по света от международните ангажименти и законодателството в областта на правата на човека, за да предприемат военни операции и да нахлуват в други държави, като по този начин нарушават законността и забравят легитимността на справедливата война“. Според него войната срещу тероризма изисква връщане към тези основни принципи на демокрацията.

Заместник-директорът по религиозните въпроси на испанското министерство на правосъдието Хуан Фереро говори за отношенията на испанската държава с различните религии, присъстващи в Испания. Той изтъкна, че „член 16 от испанската конституция признава правото на религиите, присъстващи на испанска територия, да практикуват своите обреди и култове не като дар от държавата, а като право на конституцията и законите. Това се отнася както за католическите християни, така и за протестантите, мюсюлманите и евреите, въпреки че Конституцията забранява на която и да е религия или група да използва това право, за да нарушава мира и сигурността на останалите жители на светската държава Испания. Тя също така забранява нарушаването на правата на другите жители и всеки опит за налагане на една религия на другите със сила“. Испанската държава, по думите му, „не прави разлика между една и друга религия, нито между християнин, мюсюлманин или вярващ от друга тенденция, т.е. тя няма предпочитания между католици и протестанти, или между шиити и сунити, или между консервативни, либерални и ортодоксални евреи, нито предпочита тези, които нямат религиозни убеждения. Всички имат право да живеят заедно в Испания, за да не живеят в изолация. Те могат да се отнасят помежду си в едно зряло и жизнено общество“. Испанската държава, в рамките на своите възможности, по думите му, „ще се опита да не се намесва във вътрешните работи на религиите и религиозните групи и ще им предостави икономически ресурси за подпомагане на образователните институции, принадлежащи към тези групи. Испанската държава, например, ще предостави ресурси, ако бъдат поискани, за обучение на имами от чужбина, които да водят ислямско богослужение в Испания. Тя също така силно подкрепя конференции като тази, проведена в Кордоба миналата година, на която присъстваха групи от всички части на арабския и мюсюлманския свят, които се съсредоточиха върху уточняването на това какъв е истинският ислям и реалната му способност да съжителства и взаимодейства с други религии“.

Макар че Испания, обясни той, „не позволява на хората от която и да е група или религия да участват в политическия изборен процес като такива, тя ги насърчава да се намесват като испански граждани. Правителството приема критики от всички, независимо от техните пристрастия, тъй като издаването на закони и наредби се извършва само чрез испанското правителство“.

Тя изтъкна, че повечето от тези открити тенденции към другите религии са се появили след обнародването на новата испанска конституция през 1978 г., а впоследствие и след подписването на споразумения между испанското правителство и различните религии, като се започне с Католическата църква през 1979 г. и се продължи със споразуменията с протестантите, мюсюлманите и евреите през 1992 г.

Посланикът със специална мисия на испанското Министерство на външните работи и сътрудничеството с еврейските общности, Ана Саломон, говори за отношенията между испанската държава и еврейските групи в страната и обясни, че броят на членовете на еврейската колония в Испания не надвишава 40 000 души и че интересът на Испания към въпроси, които са от значение за евреите, като Холокоста и антисемитизма, е на добро ниво.

Хосе Мª Фере де ла Пеня, посланик с пълномощия на испанското министерство на външните работи за отношенията с мюсюлманските общности и организации в Испания и връзките им с други мюсюлмански групи в чужбина, подчерта, че „историята на отношенията между християни и мюсюлмани в Испания не винаги е била розова и е белязана от кървави събития“, Той допълни, че повечето мюсюлмани в Испания днес са мигранти от арабския Магреб (около 4 милиона са дошли от Магреб, а други от азиатски и близкоизточни страни) и много от тях, каза той, „са получили испанско гражданство, след като са пребивавали в страната повече от десет години“. Де ла Пеня заяви, че терористичното нападение във влаковете в Мадрид през 2004 г. „е било голям шок за испанското общество и мнозина са смятали, че то ще доведе до засилване на ислямофобията в страната“. Според него обаче испанското общество е „отворено и разбира, че истинският ислям не е склонен към насилие, когато става въпрос за други религии или за други народи“. Според него след атентатите испанското правителство е предприело необходимите мерки за успокояване на атмосферата. И въпреки че Испания, казва той, „е нова в областта на отношенията между религиите и религиозните течения в сравнение с Великобритания, Франция и Германия, демографската ситуация там е различна и тя прави всичко възможно, за да избегне повторение на събитията от 2004 г.“.

Много от участниците в конференцията в Лондон смятат, че политиката на Испания в тази област е за предпочитане пред тази на Великобритания, Франция и Германия, които все повече се стремят към асимилация на мюсюлманите в страните, в които са имигрирали, вместо да им предлагат възможност да запазят социалната си идентичност, при условие че спазват законите на европейските държави, в които живеят.

Най-важното, което се появи във въпросите и отговорите на участниците в сесиите, беше отговорът на професор Хуан Фереро на въпроса на един еврейски равин, който присъстваше на конференцията. Равинът повдигна въпроса за възможността за разногласия между мюсюлманските групи и организации, присъстващи в Испания, по конкретни въпроси и за начина, по който испанската държава действа спрямо тях. Фереро отговори: „Испанската държава не е заела позиция по отношение на несъответствията между една и друга тенденция. Ние не смятаме, че сунитите са по-добри от шиитите, и по същия начин не смятаме, че позициите на католиците са за предпочитане пред тези на протестантите. И тъй като държавата не се въздържа да играе ролята на надзирател на диалога в полза на всички, всеки има право да изразява своите позиции и мнения, при условие че не ги налага на другите със сила“.

Посланик Де ла Пеня отбеляза значението на Конференцията в Кордоба, проведена миналата година в Испания, за справяне с ислямофобията, като добави, че „80% от мюсюлманите в Испания са като мюсюлманите във Великобритания, те се противопоставят на войната на САЩ и Великобритания в Ирак. Но мюсюлманите в Европа и други като тях могат да се противопоставят на тази война чрез гласа си на европейските парламентарни избори, без да прибягват до насилие. По всяка вероятност в бъдеще ще бъдат организирани и други конференции като тази в Кордоба“.

Тогава се намеси един далновиден мюсюлманин, който зададе следния въпрос: „Защо европейските държави не се координират, за да излязат с единна политика за справяне с европейските мюсюлмани, вместо всяко правителство да се справя с проблема самостоятелно? Отговорът на испанците беше следният: „Сегашното положение е такова, че всяка европейска държава се занимава с проблема по свой собствен начин и самостоятелно“.

И така се поставя въпросът: когато Нидерландия или Дания провеждат политика, която позволява да се обижда ислямът и мюсюлманите, защо Испания или Великобритания, или техните народи трябва да плащат цената? Или ще има разумна европейска политика спрямо мюсюлманите, или беззаконието ще позволи неоправданият тероризъм срещу Европа да продължи.

Забележка: Бих искал да благодаря на Oficina de Interpretación de Lenguas (OIL) на испанското Министерство на външните работи, Европейския съюз и сътрудничеството (MAEC) за първоначалния превод на този текст от арабски на испански език след конференцията по наша молба от испанското посолство в Лондон.